Закон за достатъчното основание

Законът за достатъчното основание е един от четирите основни закони на формалната логика, съгласно който всяка истинна мисъл трябва да бъде обоснована с други мисли, чиято истинност е доказана.
Изискването за обоснованост на мисленето отразява едно от коренните свойства на материалния свят. В природата и обществото всеки факт, всеки предмет, всяко явление са подготвени [предпоставени] от предшестващи ги факти, предмети и явления. Нито едно явление и в природата и в обществото не може да се появи, ако не е било подготвено, ако няма причини в предшестващите го материални явления. Това е обективен закон на действителността.
Законът за достатъчното основание изисква нашите мисли във всяко разсъждение да бъдат вътрешно свързани една с друга, да произтичат една от друга, да се обосноват една друга. Да бъдеш последователен значи не само да заявиш едно или друго твърдение, но и да го обясниш, обосновеш, а така също и да направиш необходимо произтичащите от него изводи.

 
По материал на Mozo




{START_COUNTER}