Водата е основа на живота. За науката все още е загадка как неживата материя се е преобразувала в жива. Необходимо е да се изучават нови свойства на водата, макар че на пръв поглед изглежда, че я познаваме.

През март 2004 г. американска космическа сонда откри „следи” от вода на Марс и сол в пресъхнало езеро. Учените вече могат да допуснат, че може би там е имало или има живот.

На два от спътниците на Сатурн американски космически сонди доказаха наличие на вода.

През юли 2005 г. американският космически апарат „Дийп Импакт” изстреля в кометата Темпел 1 снаряд. При това основният модул се намирал на значително разстояние и провеждал наблюдения за последиците от стълкновението, като анализирал химичния състав и структурата на ядрото на кометата. Резултатите ще помогнат да се оцени вътрешния състав на кометата. Това ще приближи човечеството към разгадаване произхода на Слънчевата система и зараждането на живата материя. Американските учени наблюдавали три участъка , покрити с лед в малка зона на повърхността на ядрото на кометата.

По мнение на учените, водата преобразувала се в лед съдържа много примеси. Предполага се, че значително повече лед се съдържа в ядрото. Учените отдавна са достигнали до извода, че кометите са отломки от образуването на Слънчевата система преди 4,6 милиарда години.

Учените все повече се убеждават, че наличието на вода на космически обекти е по-скоро правило отколкото изключение. Променя се и парадигмата на общественото мислене към свойствата на водата.

През 2001 г. учени от научноизследователския център IMS при НАСА и Университета в Санта Круз, Калифорния, провели експеримент, близък до условията на младата Слънчева система.

Смес от различни вещества (вода, метанол, въглена киселина и въглероден диоксид) били охладени до 10^o К ( –263,16^o С ).

Сместа била облъчвана с ултравиолетова светлина с тази дължина на вълната, каквато е съществувала в плътния молекулярен облак, от който се е образувала Слънчевата система. Образували се органични молекули. В тази смес били открити самоорганизиращи се структури с размери 10 µ m . Те по форма са мехурчета, които напомнят клетки.

Живите организми и човекът са сложни самоорганизиращи се системи. Те са отворени, защото непрекъснато обменят вещества и енергия с околната среда. Промените в отворените системи са относително устойчиви във времето. Устойчивото съотношение между компонентите в една отворена система се нарича дисипативна структура (Николис, Пригожин, 1973).

Доказано е експериментално, че водата също е самоорганизираща се система (Антонов, Гълъбова, 1992). Очакванията са, че промените във водата в резултат на външно въздействие ще бъдат относително устойчиви във времето.

Това означава, че водата „помни” физично или химично въздействие. Въпросът за „паметта” на водата е изключително интересен. Едва ли обаче без това нейно свойство може да се обясни зараждането на живата материя. Първите изследвания, свързани с „паметта” на водата, са извършени от Дерягин и Чураев (1971). Трайността на резултатите във времето след „активация” с променливо магнитно поле и при електролиза през ядрен филтър, са извършени от Миненко (1981) и Евсеев (1982). Извършени са анализи на промените в спектъра на природни води (Антонов и съавтори, 1995).

Според създателя на квантовата механика Шрьодингер живите организми понижават собствената си ентропия за сметка на повишаването на ентропията на околната среда. Според Пригожин образуването на дисипативни структури и усложняването им е свързано с промени в ентропията.

Зараждането на жива клетка е възможно при екстремални условия и с времето стабилизиране на тези условия. Образуваната самоорганизираща се структура се стреми да запази своето състояние от условията на външната околна среда. За това е необходим универсалният разтворител вода с нейните уникални свойства и специфични вещества. Жизнеността на живата материя се доказва дори при съществуването на архибактериите. Те живеят при силна радиоактивност, ниски температури, в кратерите на вулкани.

Привидно изглежда, че водната капка се изпарява постепенно. Антонов и Юскеселиева доказват нов физичен ефект. Водната капка се изпарява дискретно (“скокообразно”). Този ефект зависи от енергийните състояния на водородните връзки между кислородните атоми на водните молекули и водородните атоми на съседни молекули.

Антонов и Гълъбова доказват чрез спектрален анализ, че водата е отворена и самоорганизираща се система. Тя и живите организми реагират чувствително на енергийни потоци и съхраняват информация от околната среда. Те прилагат метода на диференциалния неравновесен енергиен спектър (ДНЕС)

Кластерите от водни молекули са най-малките и нестабилни самоорганизиращи се структури в природата ( Игнатов, 2005 ). Промените, които се получават във водните кластери в резултат на външни въздействия могат да бъдат относително устойчиви във времето. Колкото кластерната формация е по-голяма, толкова по-дълго време се съхранява информация за физическия или химическия фактор. Получават се устойчиви самоорганизиращи се структури, които могат да носят бъдеща информация за живата материя.

Водните молекули се преструктурират в резултат на външни въздействия. Когато са получили енергия, те предават информация за състоянието си на съседни чрез водородни връзки. Това става на резонансен принцип ( Зенин, 2002 ),( Игнатов, 2005 ),

За обясняване структурирането на кластерите е необходимо да се подходи квантово-механически. В противоположен случай трудно може да се обясни как водните молекули се структурират в геометрични кластери ( “полимери” ).

Класическият полимер – това е молекула, в която атомите са свързани с ковалентни връзки, а не с водородни. Експериментално е доказано, че 10 % от водородните връзки в леда са ковалентни (Айзък, 2002).

Ледът “помни” предисторията на течната фаза на водата след като е имало въздействие. Той провежда експеримент, при който въздейства върху вода с различни честоти. Интересното е, че колкото честотата е по-голяма толкова картините са по-ясни. Това е видимо доказателство, че водата реагира различно на различни въздействия ( Емото, 2002).

Със зараждането и еволюцията на живата материя водните молекули, клетките и тъканите обменят помежду си биофизични полета. В зависимост от енергийното състояние, енергия от околната среда или се получава в живите организми ( режим “отдаване” ) или губи ( режим “отнемане” ) , ( Игнатов, Антонов, Гълъбова, 1998 ). Същите автори доказват, че в режим “отдаване” и “отнемане” става преразпределение по енергии между водните молекули. Дълготрайността на съхранената информация е 3 месеца.

Доказани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и водни молекули, клетки и тъкани ( Игнатов, 2005). Създател на теорията за биорезонанса е Дубров (1980). Биорезонансните прояви при тъкани са доказани при въздействие на биофизични полета върху зрителния анализатор в режим “отдаване” и “отнемане” ( Игнатов, Цанева, 1995). С биорезонанс се доказва и “носителят” на биофизичната информация. Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Фундаментално е, че основните честоти след въздействие на биофизични полета върху вода и тъкани съвпадат. Основните честоти на биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от Слънцето. А тази енергия преструктурира биокомпютъра вода.

Съществуват вече интересни доказателства, че няколко молекули от дадено вещество могат съществено да променят структурата на водните кластери. Хомеопатията е класически пример за това . Били извършени експерименти под ръководството на известния френски имунолог Бенвенист. Принципът на хомеопатията бил възпроизведен върху биологични модели. При добавяне към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодействащи с тях антитела се наблюдавала реакция на клетките. При намаляване концентрацията на антителата при някои разреждания имало ефект, а при други той изчезвал. Такова изменение на биологична активност на „разтворите” се наблюдавала и при концентрации, когато вероятността да има дори и една белтъчна молекула е пренебрежимо малка. Авторите изказали предположение, че предаването на биологичната информация се дължи на „паметта” на водата.

Извършени са експерименти с неорганични вещества, които били разреждани по хомеопатичен принцип. Рей решил да обори хомеопатичните възгледи. Той разредил натриев хлорид ( NaCl ) и литиев хлорид ( LiCl ) до минус на десета степен. При това разреждане няма практически йони от дадено вещество. С термолуминисценция той изследвал и вода. Странното било, че изследваните разтвори имали различен спектър.

Извършени са изследвания за промените в спектъра на хомеопатичните разтвори от 1 до 30 потенции ( “разреждания” ), ( Делиник, Игнатов, 2005 ). Изследването е извършено чрез метода ДНЕС на natrium muraticum ( NaCl ) . При 1 CH разтворът има 0,01 %, а при 2 CH се съдържа 0,0001% от NaCl и т.н. В процеса на потенциране разтворът преминава числото на Авогадро. След тази стойност се приема, че не се съдържат молекули от разтвореното вещество.

Анализите показват, че до 6 СН промените в хомеопатичните разтвори са близки до резултата при 1 СН. При 5 СН концентрацията на разтвора е 10 - 10 за NaCl , както при експериментите на Рей. От 7 до 10 СН резултатите са нестабилни и се приближават до статистическата грешка. След 11 СН резултатът е близо или е в статистическата грешка.

По-големият брой молекули на NaCl в началните потенции създава условия за стабилност на образуваните кластери от изходното вещество и водните молекули. Потенцирането “пренася” информация и към по-големите потенции. Тази е информация е “по- нестабилна” , когато впоследствие се пренася само от водни молекули.

Каква обаче е вероятността една формация от водни кластери, микроелементи и допълнителни условия да създаде органични молекули, а впоследствие и живи клетки. Нека да разгледаме най-малките живи клетки. Най-малката бактерия Micrococcus progrediens е с размери 0,1 µ m в диаметър. Микоплазмата е също с размери 0,1 µ m . Това означава, че тези клетки са 1000 пъти по-големи от атома на водорода в диаметър. Микоплазмата има необходимите макромолекули за съществуване на жива клетка. Интересното е, че при нея има гъвкава мембрана, а не твърда както при другите клетки. Микоплазмата може да се размножава чрез образуване на коковидни структури или деление. Електричните свойства на мембраната с дебелина 0,1 µ m не се различават от тези на останалите клетки.

Устойчива за протичане на биологични процеси е структурата от кластери на водни молекули с размери 1,1 µ m / 1,1 µ m / 203 ангстьома (Зенин, 2002).

Извършени са изследвания, които доказват характерното за резонанс увеличаване на амплитудата на сигнала при определени честоти. Най-детайлни са изследванията при калциев карбонат (СаСО 3) , ( Антонов и съавтори, 1992 ) , натриев хлорид (Делиник, Игнатов, 2005 ) и др. Доказани са определени амплитуди при биорезонансно взаимодействие на биофизични полета с водни молекули ( Игнатов, 2005). Доказателство за ролята на калциевия карбонат при зараждане на живата материя (Игнатов, Антонов, Гълъбова, Стоянов, 2001) е, че най-древните фотосинтезиращи организми имат сложна слоеста структура от това съединение. От този етап са и първите доказателства за наличие на вода.

Протичането на електричен биоток и структурирането на клетъчната мембрана е направило възможен прехода от нежива към жива материя. Необходими са допълнителни експерименти за доизясняване на този процес. Еритроцитите се състоят само от клетъчна мембрана, а кръвта съдържа 92 % вода. Животът на Земята има единен произход, защото всяка жива клетка има 20 аминокиселини, 5 основи, 2 въглехидрата и 1 фосфат. Американските учени Вентър и нобеловият лауреат Смит планират да създадат в лабораторни условия едноклетъчен организъм. Ако успеят едноклетъчното ще съдържа минимален брой гени и ще може да се храни и дели.

При определени условия може да се говори и за “активирана” вода. Това твърдение обаче поражда съмнения в някои учени. Доказано е, че раковите клетки “разкъсват” най-високо енергийните водородни връзки между водните молекули ( Антонов, Гълъбова, 1992 ). Кръвната плазма на починал от злокачествен тумор човек не реагира на биофизични полета ( Тушмалова, 2001 ).

Да, водата може да бъде “активирана” и да носи информация за живото. В един от експериментите на Емото е показана кристализирана вода след голямо земетресение (А) и 3 месеца след това (Б). Може да се направи извод и от този експеримент, че при благоприятни условия водата може да концентрира информация в малък обем от водни кластери.

Изключително “активна” е размразената вода. През пролетта се наблюдава увеличаване на амплитудите в спектъра водата, измерен чрез метода ДНЕС. През пролетта птиците и животните пият вода от размръзнал лед. Растенията също бързо растат от тази вода. Размразената вода има стимулиращ ефект се използва с успех при възстановяване на болни след операции.

Учени от Кралския медицински институт в Стокхолм съобщават за успешно лечение на диабет с размразена вода. Лечебните свойства на размразената вода се дължат не само на “по-активния” спектър, но и на елемента деутерий. Молекулите вода, в която атомите на водорода са от изотопа деутерий трудно преминават през клетъчната мембрана. Маринов съобщава за бърз растеж на цветя в Сибир. Той заедно с руски учени през 70-те години доказва, че намиращата се в района вода съдържа по-малко деутерий. Проведени са експерименти, които доказват “активиране” на спектъра на вода, която е замразена след биовъздействие в режим “отдаване” и размразена преди спектралния анализ.

Автор: Игнат Игнатов.

Допълнителна информация за хората, които искат да четат на руски и английски език:
 Игнатов,И.,Енергийна биомедицина-"памет" на водата и зараждане на живата материя, биорезонанс,Гея Либрис,ЕНИОМ, София ,Москва(2006)

Сайт на Научноизследователския център по медицинска биофизика.