DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Закон за изключеното трето

Законът за изключеното трето (латинското – Les exclusi tertii sive medii inter duo contradictiria) е един от основните закони на формалната логика, съгласно който от две противоречащи си изказвания в едно и също време и в едно и също отношение [за един и същи предмет] едното непременно е вярно.
Понякога обединяват закона за изключеното трето и закона за противоречието и формулират следното: между противоречащите изказвания няма нищо средно, т. е. трето изказване (третото не е дадено: tertium non datur).
При прилагане на закона за изключеното трето в съдържателните разсъждения трябва да се съобразяваме, че закона за изключеното трето се разпростира само върху такъв тип противоречащи си изказвания:
Когато едно от изказванията утвърждава нещо относно единичен предмет или явление, а другото изказване отрича същото относно същия предмет или явление взети в едно и също време и в едно и също отношение.Такива изказвания са например: “Нева се влива в Балтийско море” и Нева не се влива в Балтийско море”. Двете изказвания не могат да бъдат нито едновременно истинни, нито едновременно лъжливи. Едно от тях е истинно, а другото е лъжливо и не е възможно никакво, трето средно изказване. И наистина, ако някой изкаже съждението, че Нева се влива в Бяло море, то това изказване не е трето, средно, тъй като то не съвпада със съждението “Нева се влива в Балтийско море”. Ако противоречащите по форма изказвания се отнасят не към единичен предмет, а към клас предмети, когато нещо се утвърждава относно всеки от предметите от този клас и същото се отрича относно всеки от предметите на този клас, то такива изказвания в действителност не са противоречащи, а противоположни и затова закона за изключеното трето не се отнася до тях. Да допуснем, че имаме две такива изказвания: “Всички стопанства от нашия район са въвели правилно сеитбооборота” и “Нито едно стопанство от нашия район не е въвело правилно сеитбооборота”. В дадения случай от лъжливостта на едно изказване (“Всички стопанства от нашия район са въвели правилно сеитбооборота”) не следва по необходимост истинността на противното (“Нито едно стопанство от нашия район не е въвело правилно сеитбооборота”.). Може да се окаже, че истинно не е съждението “Нито едно стопанство от нашия район не е въвело правилно сеитбооборота”, а трето съждение: “Някои стопанства от нашия район не са въвели правилно сеитбооборота”. /…/Когато едно от изказванията утвърждава нещо относно целия клас предмети или явления, а другото изказване отрича същото относно част от предметите или явленията от същия клас.
Такива са например изказванията: “Всички риби дишат с хриле” и “Някои риби не дишат с хриле”. Едното от тези твърдения обезателно е лъжливо, другото е истинно, а трето твърдение не може да има. Тези изказвания не могат да бъдат едновременно истинни или едновременно лъжливи. Законът за изключеното трето се разпространява и над този случай, когато едно от изказванията нещо отрича относно целия клас от предмети или явления, а другото изказване утвърждава същото относно отделни части от същия клас предмети или явления. И двете подобни изказвания не могат да бъдат едновременно истинни. Ако при спор някой отначалото отрича нещо относно целия клас от предмети, после изведнъж признава [същото] за истинно относно част от предметите от същия клас, то неизбежно ще претърпи поражение, тъй като ще бъде хванат в логическо противоречие.
Законът за изключеното трето формулира много важно изискване към нашите разсъждения [явяващи се], теоретически изследвания: всеки път, когато между утвърждението и отрицанието на едно или друго понятие няма средно, трябва да отстраним неопределеността и да покажем какво в [кое от] тях е лъжливо и какво [кое] истинно. Ако се установи че дадено съждение е лъжливо, то от това закономерно следва, че противоречащото му съждение е необходимо истинно.
Законът за изключеното трето има сила както в разсъжденията за простите неща, така и в разсъжденията за сложните явления в природата и обществото. Но закона за изключеното трето, както и всеки друг закон на логиката, не е в състояние сам да реши въпроса за лъжливостта или истинността на противоречащите си изказвания. За това трябва да се познават самите явления и законите на тяхното развитие.
Логиката отдавна предупреждава, че законът за изключеното трето не бива да се прилага при отговора на такива въпроси, при които субектът по обем е по-широко понятие от предиката. Така например можем ли да определим “животно” (въобще) като “млекопитаещо”? Едно животно може да бъде, но може и да не бъде млекопитаещо. Законът за изключеното трето осигурява свързаност, непротиворечивост на мислите и има важно значение за мисловния процес.
 
По материал на Mozo


{START_COUNTER}