Играта Го като средство за самоусъвършенстване и самопознание

Кирил Некрасов

 

Из “Вейчи [Го] от самото начало”

Превод: К.Байрактаров

Когато Емануил Ласкер, знаменитият европейски шахматист, се запознал с играта Го, възкликнал: “Го – това е най-пленителната игра на света”. Удивително е, че бидейки слабо запознат с играта, Ласкер така точно е изразил една от главните особености на играта. Тази игра в пряк смисъл (буквално) пленява човека, защото тя се оказва игра за най-важните страни и способности на човешката душа. На първо място Го е известно като великолепно средство за развиване и трениране на умствените способности. Възможността за осъществяване на многообразна и сложна игрова активност в условията на пряко съпротивление, прави играта прекрасен инструмент за закаляване на волята.

Не следва да мислим обаче, че Го е студена аналитична игра, а по-скоро обратното – това е в голяма степен сърдечно занимание. Покрай обичайните емоции и чувства, свойствени за всяко съперничество, Го дава простор и за много други емоции. Всяка партия представлява уникален ред от събития, свързани с осъществяването на вашите желания и реализирането на вашите намерения. Всички тези събития се съпровождат от различни емоции, а доколкото мисленето в Го протича по различни начини, не само логически, то привичното хладнокръвие често не се запазва и при играчите се наблюдава прилив от емоции.

Общо казано, играта Го е многостранна и всеки човек има възможност да играе собствената си игра, както е и в живота. Ето защо не следва да се удивляваме, че Конфуций е критикувал играчите от своето време като ги сравнявал с чревоугодниците и безделниците, а по-нататък неговите последователи я признали за изкуство; или че в средновековна Япония играта се е смятала за хазартна и се е забранявала, а после – призната с императорски едикт и приравнена с изкуствата, както е станало много преди това в Китай. Както приготвянето на чая може да се разглежда и като дълбок ритуал в чайната церемония (чаною), и като нещо обикновено, така и партията Го може да бъде и продължително безмълвно съзерцание на тихо уединено място, и “хазартно” сражение между две купички саке (или чаши бира). Трудно е за западният любител на Го да се откаже от удоволствието да се срещне със стар приятел на кратка (блиц) партия и бира, но не бива все пак да свеждаме играта само до това. И така стилът на “западното Го” с неговите вакханалии и “Го-потребление” през уикендите се разпространява навсякъде... Така, че нека правилно да ценим играта, да я развиваме като съзерцателен ритуал. Пък бирата ще почака...

Занимание за ума

В енциклопедичните справочници можем да срещнем определението, че “Го е настолна интелектуална игра за двама души”. Го е игра за развиване на интелектуалните способности. Докато играете вие привеждате ума в движение – налага се да прилагате простото броене, да изследвате вариантите, да мислите логически. Но се оказва, че за провеждането на успешна игра това не е достатъчно. Необходимо е още задействането на много по-фини способности на ума като тук става дума не за интелектуалния обем, необходим за обезпечаването на умствената дейност, а за нещо още повече. По време на игра се налага да се правят разни неща, който умът просто не е привикнал да върши. Например, трябва “да се вижда дъската”, да се следи за баланса в играта, да се създават естетични форми, да се играе хармонично; или, казано по-обобщаващо, да се направлява дейността на ума.

Последното е особено интересно. Работата е там, че Го е игра не само на многопластовото мислене (мислене на много равнища), но и, ако може да се изрази така, на многообектното мислене. На дъската винаги има няколко важни места, които изискват щателно обмисляне и разчет на вариантите, а време и сили за обмисляне на всичко по принцип не стига. Ето защо е необходимо умението да се избира най-важното от тези места чрез интуицията. Случва се така, че човек се напряга, губи време и сили, за да анализира ситуацията в една част на дъската, докато всъщност е по-добре да постави пул другаде. И проблемът не е там, че човекът се е увлякъл да анализира ситуацията в търсене на хитри ходове, забравяйки целта на играта – това се случва със всеки, проблемът е имено в неумението правилно да се направлява дейността на ума. Не бива да се забравя, че при Го трябва да се мисли глобално, а да се действа локално.

В древността, когато са се развивали науките и изкуствата, играта Го целенасочено се е използвала като метод за трениране и усъвършенстване на ума. В наши дни има много други възможности за развиване на умствените способности, но ценността на Го е в друго. Играта Го може да се прилага като инструмент за развиване на по-фини качества на ума, а именно интуитивността, наричана още “шестото чувство”. Доколкото в нашата култура няма общодостъпни средства за развиване на този тип мислене, то може да се каже, че Го е подарък за хората от Запада. Но ако вие искате да развивате фините способности на ума си или да повишите качеството на игровите си умения, трябва да вземате под внимание времето, отделено за провеждане на партията. При кратки половинчасови партии вие просто не успявате правилно да настроите ума си, мимолетният блиц не ви е от особена полза в игровата ви практика, освен ако сте начинаещ – така бързо можете да натрупате впечатления чрез експериментаторство за същността на играта. Такива партии обаче са много повърхностни и дори хазартни. За развиване на фините умствени способности и повишаване качеството на игровите умения такива партии не принасят полза, а по-скоро вреда. По-добре е да играете по-малко партии, които да са продължителни, примерно време от два часа за партия е достатъчно да вникнете в дълбочината и психологичността на играта.

Използването на Го за развиване на ума е достъпно от определена възраст. Долната граница е пет години. Така, че от ранна детска възраст Го може да се прилага за интелектуално самоусъвършенстване. Общоизвестно е, че почти всички средства и методи, предлагани от западната култура за обучение и развиване на ума, са свързани с известно насилие. Играта Го позволява хармонично развиване на умствените способности без всякакво насилие, умът без всякакво напрягане се потопява съвсем естествено в атмосферата на играта. Например, чрез Го първокласниците незабележимо усвояват броенето и математическите операции събиране и изваждане, защото това е необходимо за изчисляването на резултата в края на партията. Ако детето не се научило да смята, не може правилно да преценява ситуацията и поради тази причина често губи – това обаче в същото време го стимулира по-скоро да се научи да смята и брои правилно. Нагледността и честата повторяемост на прости дву-три ходови варианти, приучва децата да мислят логически, чрез игра те се учат да се замислят за последствията от своите действия, което от своя страна дисциплинира и оформя техния характер.

Каляване на волята

Като усвоите донякъде Го, вие с изненада установявате, че вашето разбиране на играта и това, което правите седейки пред дъската, са различни неща. Понякога, дори и по време на игра, вие самите ще се удивлявате (поразявате) от глупостта на някои от вашите ходове, а при последващ анализ неминуемо пък ще откривате още повече подобни ходове. Много хора на този етап загубват интерес към изучаването на играта. Това е много жалко, защото именно от този момент се появява възможност за развиване на волята.

Има една Го-поговорка: “Играта Го е живота”. И на практика, както живее човек, така и играе. Всеки ход на дъската може да се разглежда като действие. При правилна игра позицията се обмисля, след това се взема решение и накрая се прави ход. Но в една партия (19х19) играчите трябва да направят 120-150 хода. Обмислянето на всеки ход поотделно е много трудно, още повече, за мнозина е трудно да обмислят няколко хода напред и играят “на око”. Другата страна на проблема е борбата с желанието да се правят неправилни ходове. Колкото и да изглежда странно, често в играта възниква силно желание да се направи някакъв определен ход, който очевидно е и неправилен. Неизвестно защо, но най-много изкушава желанието да се правят именно глупави ходове и затова е необходимо да се тренира и прилага воля, за да може някак си това да се контролира. По този начин играта Го дава възможност да се упражнява волята в борбата с интелектуалната леност и с глупавите желания.

Друго интересно направление е развиването на способността за самоконтрол, която Го позволява да се усъвършенства до безкрайност. Доколкото решаването на конкретни проблеми, възникващи по време на партията, изисква пълна концентрация и “изключване” на контрола, на първо място трябва да се развива умението за периодично “включване” на контрола. А доколкото се натрупва опит, е желателно да се умее контролирането както на изразходването на сили, така и на общото емоционално състояние. След това е необходимо умение за постигане на състояние на “автопилот” и “вникване в играта на противника”. От тук започва истинския самоконтрол и противопоставянето на  самоконтрола на противника. Но тези неща започват при достигане на високо ниво на игра.

Контролиране на емоциите

По не напълно понятни причини Го е много емоционална игра. И сигурно, може да се каже, че при равни други условия, най-добре играе този, който по-добре контролира емоциите си, но... Първо, за да се проведе добре една партия трябва да се вложат много усилия и старание, което без емоционален подем много трудно се постига. Това обаче не е най-интересното.

Най-интересното е свързано с едно нещо, което на мнозина трябва да бъде известно от всекидневното общуване. Става дума за често срещащата т.нар. “битова хипноза”, когато в спор или при сложни преговори неусетно си пренебрегват очевидни аргументи или се правят необясними грешки. Т.е. се наблюдава не просто понижаване на вниманието или самоконтрола, примерно заради умора (психично изтощение), а именно кратковременна пълна отнесеност (изключеност) по отношение на проблема.

При Го такива необясними ходове, при които се наблюдава сякаш снижаване на игровото равнище с 10-20 степени, се правят от време на време от почти всички, дори и от самите майстори. Такива “ходове” ясно се отличават от обикновените грешки, свързани с естественото колебание на игровото равнище в интервала от 2-3 степени. Подобно се наблюдава и при хандикапна игра, когато силният играч “притиска” слабия и същият започва да играе съвсем лошо. Това е “игрова хипноза”, игнориране и пренебрегване на противника. Много играчи я използват като похват напълно съзнателно, макар и самите те да не знаят точно какъв е психологичният й механизъм. Те действат интуитивно. Към емоциите това има отношение, защото самата хипноза може да се разглежда като особена емоция. За съществуването на специална техника, която да развива способност за прилагане на игрова хипноза и устойчивост срещу нея, засега не е известна. Но е известно, че с постепенното усвояване на играта тази способност се развива от само себе си. Така човек става по-силен психически, което е негов плюс за по-нататъшния му живот, независимо от това дали той ще продължава да играе или не.

 От Редактора: Ако имате материали по темата, моля изпращайте ми ги на email: ana_y@abv.bg    , за да мога да ги поместя тук.

Благодаря!