С еднa дума: бедствие.

През последните 3 билиона години, слънцето е остарявало и ставало по-топло. Земята компенсира тази допълнителна топлина, чрез количеството на CO2 в атмосферата. Увеличаването на CO2 спомага за затоплянето на планетата; намаляването спомага за охлаждането и. Тази регулация е възникнала през геологическото време и учените смятат, че това е главната причина поради която Земята поддържа константна температура през последните 4 билиона години, въпреки основните промени в слънцето, структурата на Земята, състава на океаните, и други изменения.

CO2 цикълът работи по следният начин:
CO2 и водата в атмосферата се свързват и формират слаба киселина. След геологическо време, тази киселина разяжда скалите направени от магнезий, калций, и силикат. Тази реакция превръща скалите в SiO2 и изпуска калций и магнезий като разтвор на йони. CO2 се изчерпва като бикарбонат в съединение (CO3). Калцийят, магнезий, и CO3 тогава се съединяват в океана и се натрупват. В океаните те достигат нивото на насищане и започва стремително да се образува калций, който е калциев карбонат.

Умно, океанският дом на живите форми разбират как да превърнат наситеният калциев карбонат в части от тела, като миди, раковини, скелетни образувания, и корали. Когато те умрат, животинските части свършват на океанското дъно като карбонат.

През тектонската плоча, океанските плочи преобразуват утайката като я провеждат във вътрешността на Земята. В големите дълбини на Земята, тези утайки започват да се нагряват и да се превръщат в газ, който излиза навън чрез вулкани свързани с подземно тунелни зони. Изригването на планината Сайнт Хеленс е типичен пример за такива излизащи газове. CO2 газове, които излизат навън са буквално рециклиран CO2, от които процеса започва отново да се повтаря.

Как този процес действа като терморегулатор? Количеството на CO2 за формиране на реакция изключително много зависи от температурата. Ако температурата се увеличи, количеството на реакции ще се увеличи също, изсмуквайки CO2 много бързо от атмосферата. Намаленото ниво на CO2, тогава помага да се охлади атмосферата. Ако температурата спадне, реакцията се забавя. Количеството на CO2 се увеличава и температурата нараства. Тази положителна обратна връзка ще осигури температурата на планетата да остава в граници, където има наличие на водна течност, запазвайки Земята обитаема.

Все пак, този терморегулатор ще работи само ако нивото на CO2 има място да варира нагоре и надолу от оптималното ниво. Ако слънцето израсне изключително светло, терморегулатора ще принуди нивото на CO2 да охлади планетата. Но това може да проработи до известна точка след което терморегулативният контрол ще се разруши.

Докато слънцето нараства и става по-топло, три бедствия ще са налице.

Бедствие 1: Накрая нивото на CO2 ще спадне толкова много, че планетата няма да може повече да връща обратно CO2. Съобразно обстоятелствата, това може да се случи след 90 до 200 милиона години от сега. Липса на растения означава липса на животни. Бактериите трябва все още да издържат без проблем.

Бедствие 2: Слънцето започва да става дори по силно и това ще доведе до стигане нивото на CO2 до нула, а все още температурата е твърде висока. В тази точка планетата загубва своята стабилност (вече няма механизмът на обратната връзка), и Земята ще започне да заприличва на Венера, увеличавайки се все повече топлината. Грубо казано, това може да стане ако слънцето стане 10 процента по-светло от сега; около 1 билион години от сега. Земята няма да бъде повече обитаема.

Бедствие 3: Слънцето става чудовищен червен гигант. Земята е също вътре в слънчевата атмосфера или точно вън от нея. В подобен случай, може да се очаква, че температурата на повърхността на Земята ще надмине температурата на изпаряване на желязото, с други думи, Земята няма да е вече за този свят. - Христофър П. Макау