DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Памет

Сетивна памет
Сетивната памет е първият компонент в последователността на паметта. От всичките три елемента тя е най-краткотрайната и следователно е доста трудна за изучаване. Когато се представи някакъв дразнител - да речем написана или изговорена дума, той първо се кодира и съхранява в сетивната памет за много кратко време. Използваният от сетивната памет код - “форматът”, в който информацията се “превежда” за съхранение, е много подобен на физическата форма на дразнителя. С други думи, съществува слухов код за думите, които чуваме, и зрителен - за зрително възприеманите стимули. Макар че има толкова типа сетивни спомени, колкото са сетивата, психолозите са изследвали почти изключително зрителната и слуховата памет. Разграничението тук се фокусира върху тези два вида сетивни паметови системи.
СЛУХОВА ПАМЕТ. Когато говорите с приятел в претъпкано с хора летище (или друго шумно място), сте заобиколени от хаос от звуци. Обикновено успявате да ги игнорирате и да се концентрирате върху това, което казва приятелят ви. Ако някой наблизо обаче спомене името ви, главата ви незабавно ще се обърне в неговата посока, сякаш от самото начало сте слушали какво говори непознатият. Ситуации като тази са изключително често срещани и затова трябва да разполагаме с някакъв начин за обяснение на този феномен. Как може нещо, на което не сте обръщали внимание, така внезапно да го привлече?
Слуховата сетивна памет се нарича и ехтяща - термин, използван от Улрих Найсер за описване на способността на психиката да “чува отново информацията почти като ехо. Това е много кратковременен буфер за съхранение на звуци. (Буфер е друг термин за компонента на паметта, чиято функция е временно да съхранява информацията за използване от по-нататъшен психичен процес.) Всеки звук около нас, който е достатъчно силен, за да бъде чут физически, се кодира в слуховата сетивна памет. Ако звуците са маловажни и са изговаряни от непознати на летището и представляват някакви разговори, които не ви интересуват, по някакъв начин успявате да ги игнорирате, така че много скоро изобщо не достигат до съзнанието ви. С други думи, те не проникват много “далеч в паметовата система и “психичният ни запис” за тях не се пази дълго. Просто се кодират и след това почти толкова бързо се заместват с постъпващия следващ набор от звуци. Речта на приятеля ви или споменаването на името ви в разговор наблизо обаче имат друга съдба. Те се кодират и преминават през сетивната памет до следващия компонент - кратковременната, където достигат до съзнанието.
Способността ни да обръщаме внимание само на едно от няколко постъпващи съобщения се нарича селективно внимание. Е. К. Чери е един от първите изследователи в тази област и отбелязва, че можем да използваме различни физически насоки, които ни помагат да разграничим две едновременно постъпващи съобщения. Например често се опитваме да стоим по-близо до някой, когото искаме да чуем, отколкото до хората, които бихме искали да игнорираме. Правим това отчасти защото по-голямата гръмкост на по-близкия глас на говорещия е добра насока за селективното внимание. Други полезни физически различия включват височината на гласа на говорещия и посоката, от която идва той. Когато тези насоки се елиминират (както става при някои лабораторни експерименти), изследваните лица трябва да използват по-фини различия. Например могат да разчитат на общата тема на съобщението, за да го разграничат.
Една ранна теория за селективното внимание е предложена от Доналд Бродбент под името теория за селективния филтър. Авторът приема, че различните постъпващи съобщения се получават едновременно в сетивната памет. Филтриращият механизъм прави точно това, което показва името му: филтрира всички съобщения с изключение на едно - това, на което обръщаме внимание, и пречи на другите да достигнат до съзнанието. Тези филтрирани съобщения се губят от паметовата система, а онова, на което обръщаме внимание, се запазва и се изпраща към кратковременната памет за по-нататъшен анализ. За известна аналогия помислете за начина, по който телевизорът ви филтрира всички канали освен един - този, който гледате в момента.
Колкото и правдоподобна да изглежда първоначално, тази теория има сериозен недостатък. Тя не обяснява как можете да чуете името си, изговорено от непознат на летището. Ако речта на непознатия се филтрираше напълно, тогава няма никаква причина, въз основа на която да забележите каквото и да било в съобщението. Незабавното разпознаване на информация от съобщение, на което не се обръща внимание, сочи, че филтърната теория е прекалено опростенческа. Ако обаче теорията за филтъра е погрешна, тогава как наистина работи механизмът?
Изглежда слуховата сетивна памет включва бърз анализ на ниско равнище на всички звуци, които се кодират - много кратка проверка за съществена информация. Ако не се открие нищо важно, съобщенията се загубват от слуховата сетивна памет и други заемат тяхното място. Ако се открие нещо важно, тогава вниманието е “уловено” или насочено към това съобщение, за да се прехвърли в кратковременната памет. Така вниманието сякаш служи на две различни функции в слуховата памет, които в известен смисъл са двете страни на една и съща монета. Първо, то кара съобщението, на което се обръща внимание, да бъде насочено към кратковременната памет, където може да се осъществи по-нататъшен анализ и разбиране. Второ, по определение вниманието към едното съобщение позволява на другите постъпващи съобщения да се погасяват. Това, разбира се, не е пълен филтриращ процес.
Изследванията на Ан Трейсмън върху засенчването сочат, че периодът на съхранение в сетивната памет не е по-дълъг от 1-2 секунди за езикови стимули... (Някои изследвания върху тонове са установили, че слуховото съхранение може да е и 8 до 10 секунди, но, разбира се, тонът е изключително прост дразнител в сравнение с речта.) Трейсмън използва задача, в която от изследваните лица се иска да повтарят на глас дадено съобщение точно така, както е било чуто, т. е. да го засенчат. Резултатите сочат, че ако искате да забележите информацията в съобщение, на което не обръщате внимание, трябва да го направите в първата или втората секунда от получаването му. В противен случай информацията ще се загуби. Този процес на забелязване изглежда включва превключване на вниманието, т. е. избор на алтернативно съобщение за по-нататъшно анализиране. Ако вниманието се превключи достатъчно бързо, тогава преработката на стимула, на който преди не е обърнато внимание, е възможна и човекът ще “чуе отново” информацията почти като ехо - оттук и термина ехтяща памет.
Зрителна (образна) памет
Зрителната сетивна памет или образната памет е зрителното съответствие на слуховата сетивна памет. В много отношения зрителната сетивна памет действа по същия начин като слуховата. С други думи, зрителната система кодира или регистрира много повече информация, отколкото сме в състояние внимателно да възприемем. Вследствие на това голяма част от зрителния материал се губи доста бързо. Информацията, на която обръщаме внимание, се изпраща към кратковременната памет, докато тази, на която не обръщаме внимание, се губи завинаги. Сега трябва да отговорим на същите въпроси за зрителната сетивна памет, на които отговорихме преди за слуховата. Например какъв е капацитетът на зрителната сетивна памет? Колко бързо се губи информацията, на която не сме обърнали внимание? Как зрителната информация се изпраща към кратковременната памет?
Макар че съществуват няколко очевидни демонстрации на слухова сетивна памет, зрителната е по-трудна за “наблюдаване” във всекидневни ситуации. Питър Линдзи и Доналд Нормън предлагат следната демонстрация. Погледнете право напред, дръжте молив или химикалка пред лицето си и бързо го/я размахайте напред-назад. Какво виждате? Възможно е с изненада да установите, че вместо да виждате един-единствен ясен “образ” на молив/химикалка в движение, виждате замъглена картина. Друга демонстрация на зрителна сетивна памет е да се размахва включено фенерче в тъмна стая. Това, което би трябвало да виждате, е “пътеката” на светлината, а не една-единствена осветена точка, която се движи. И в двата примера когато движението се забави, започвате да виждате един-единствен ясен образ, а не замъглена картина.
Помислете за момент върху тези две ситуации и какво ни разкриват те за зрителната сетивна памет. Във всеки момент от времето моливът или светлинният лъч е само в една точка в пространството, въпреки това обаче “виждате” замъглен образ или пътека от светлина, а не просто ясен образ или осветена точка. Вероятно това, което “виждате”, е образ, комбиниращ информацията от малък интервал от време. Виждате онова, което е “тук сега” и което е било момент преди това. Следователно по определение това е демонстрация на памет - съхранението на информация отвъд физическата продължителност на действието на стимула. Оригиналните изследвания на Джордж Спърлинг целят да отговорят на три от нашите въпроси за образната памет и да ни разкрият повече неща за нейния обем, продължителност и начин, по който информацията се насочва към кратковременната памет. В един от експериментите той представя 12 букви на изследваните лица. Те са подредени в няколко редици и се показват само за 50 милисекунди (1/20 от секундата). При това условие веднага след отстраняването на материала хората започват да възпроизвеждат колкото може повече букви. Условието е наречено цялостен отчет. Макар изследваните лица в него да твърдят, че са видели целия прожектиран материал, обикновено си спомнят само 3 до 5 букви, което представлява равнище на точност от 25 до 40 процента.
Условието за сравнение е наистина много остроумна част от техниката на Спърлинг. То е наречено условие на частичния отчет, защото изследваните лица трябва да кажат само част (обикновено един ред) от целия набор от букви. Преди да започне експериментът, им се казва, че след като буквите изчезнат, ще чуят един тон. Ако той е висок, трябва да повторят тези от горната редица; ако е среден - тези от средната редица, ако е нисък - буквите от най-долната редица. Когато тонът се чува непосредствено след изчезването на буквите, изследваните лица си спомнят буквите от съответната редица с по-добра от 75-процентна точност независимо от това коя е редицата. (Спомнете си, че те не знаят коя редица ще трябва да възпроизвеждат, преди буквите да са били показани и да са били скрити.) Такова високо равнище на точност посочва, че поне 9 от 12 букви са налични в паметта на изследваните лица за кратък период от време след изчезването на материала. Ако обаче сигнализиращият тон се забави дори малко, точността спада до равнището на наблюдаваната в условието на цялостния отчет: около 25 до 40% .
От тези резултати Спърлинг прави заключението, че всички представени букви се кодират в образната памет, но започват да избледняват или да се губят от паметта много бързо. След една секунда представеният материал е избледнял отвъд точката на използваемостта. В действителност полезният живот на “образа” изглежда е не по-дълъг от 1/4 до 1/2 от секундата. Когато тонът се чува в този период, експериментаторът може да насочи вниманието на изследваното лице към една редица от паметовата следа, преди да се е разпаднала. Това позволява преноса на тази редица от букви в кратковременната памет.
Както по отношение на слуховата памет, и тук вниманието играе много важна роля. Джордж Спърлинг и много други изследователи са убедени, че то е механизмът за насочване на информацията от зрителната сетивна към кратковременната памет. Обемът на зрителната памет изглежда е много голям, но тъй като вниманието е ограничено, повечето от съдържащата се там информация скоро се губи.
 
 
От Редактора: Ако разполагате с други интересни материали,моля изпратете ми ги на ana_y@abv.bg
Благодаря Ви! Нека се забавляваме заедно!!!

 


{START_COUNTER}