През V век преди новата ера Хипократ развива теорията, че в организма има четири основни "течности" - кръв, флегма, жълта жлъчка и черна жлъчка.

Изхождайки от учението на Хипократ, Гален разработва индивидуална типология на темпераментите. Той предлага четири основни типа:

            - сангвиник (от лат. sanguis - кръв);

            - флегматик (от гр. phlegma - флегма);

            - холерик (от гр. chole - жлъчка);

            - меланхолик (от гр. melas chole - черна жлъчка).

            За пръв път в края на 1925 г. Павлов поставя въпроса за типовете нервна система. В основата на класификацията му е заложен принципа за уравновесеността, а определенията, които използва са заимствани от древните учени.

            Павлов посочва три основни типа:

            1. Възбудим (холерик), характеризиращ се с преобладаване на възбуждането;

            2. Тормозен (меланхолик), характеризиращ се с преобладаване на затормозяването;

            3. Централен уравновесен, съществуващ в две форми:

            а) жив, подвижен (сангвиник);

            б) солиден, спокоен (флегматик).

            За всеки от посочените типове нервна система, съответства определено поведение. Изходна точка за разпределяне (определяне) на типовете служат експерименталните показатели. Принципът за уравновесеността е взет за основа, тъй като по времето на Павлов въпросът за силата на нервните процеси при сангвиника все още не е изяснен. По-късно този въпрос намира отговор в проучванията на Петров (1928, 1929), Строганов (1928), Нарбутович (1928, 1938), които доказват, че кучетата сангвиници са способни да развият силно възбуждане и затормозяване в зависимост от предявяваните към тях изисквания. Следователно, те притежават силна нервна система. Нарбутович (1929) доказва, че кучетата флегматици също притежават уравновесена силна нервна система.

През 1931 г. в своя доклад "Експериментални неврози" Павлов представя нов вариант на класификация, отчитайки силните нервни процеси. При този вариант се посочва, че животните с възбудим тип притежават силни процеси на възбуждане, но слаби процеси на затормозяване. Животните от слабия тип се характеризират със слабо проявяване както на възбудните, така и на затормозяващите процеси.

            През 1934 г. и 1935 г. Асратян (1903-1981) установява, че сангвиниците се характеризират с по-бърз преход от възбуждане към затормозяване и от затормозяване към възбуждане за разлика от флегматиците. Тези резултати стават предпоставка да се формулира принципа за подвижност на нервните процеси.

            През 1935 г. в статията си "Общи типове висша нервна дейност при животните и човека" Павлов представя последния вариант на своята класификация. В нейната основа са заложени три основни типа на нервните процеси: сила, уравновесеност и подвижност.

            Под сила се разбира способността на нервните клетки да реагират по адекватен начин (чрез възбуждане или затормозяване) на извънредно големи по сила дразнения от външната среда.

            Под уравновесеност се разбира степента на балансиране между възбуждането и затормозяването.

            Под подвижност се разбира способността към бърза смяна на единия процес от другия според изискванията на външната среда.

            В зависимост от изразеността на всяко свойство, животните се разделят на четири категории:

            - силни;

            - слаба вариация на силните;

            - силна вариация на слабите;

            - слаби.

            Обособени са две крайни и две междинни степени на изразеност на всяко свойство. При оценка на типа въз основа на резултатите, получени по време на изпитания на животните, те се разделят на "уравновесени" и "неуравновесени". Силните уравновесени се подразделят на "подвижни" и "инертни".

Силен уравновесен подвижен тип - по думите на Павлов "най-съвършенния от всички типове" - характеризира се със силни и подвижни процеси на възбуждане и затормозяване, вследствие на което кучето притежава най-голяма приспособимост към промените на околната среда.

            Силен уравновесен инертен тип - характеризира се с достатъчно силни възбудни и затормозяващи процеси, но както едните, така и другите не са достатъчно подвижни. Това прави кучето недостатъчно ефективно в случаи, когато е в ситуация, изискваща бърза смяна на нервните процеси.

            Силен неуравновесен (възбудим, или още - неудържим) тип - характеризира се със силни процеси на възбуждане и изоставащи от тях процеси на затормозяване. Кучетата от този тип са податливи на нервен срив, когато от тях се изисква проява на затормозяване.

            Слаб тип нервна система - характеризира се със слабо проявяване както на възбудните, така и на затормозя-ващите процеси.

            По време на проучванията си Павлов не успява да отговори на въпроса съществуват ли кучета, при които затормозяващият процес да доминира (да е по-силен) над възбудния.

            Павлов отбелязва, че понятието "слаб тип" трябва да се приема като сборно: в него съществуват вариации, основаващи се на същите свойства, чрез които силният тип се подразделя на уравновесен и неуравновесен, на подвижен и инертен.

            Слабият тип е най-малко приспособим към живота, най-лесно се "пречупва", когато кучето се изправи пред трудни задачи или ситуации, не може да бъде подобрен чрез обучение или трениране и може да съществува единствено в изключително благоприятни (според Павлов в "оранжерийни") условия.

            Кучетата с висока подвижност на нервните процеси са общителни и темпераментни. Кучетата, при които преобладава процеса на възбуждане са агресивни. Кучетата със слаба нервна система са страхливи.

            При наши наблюдения (1990-1998) върху немски овчарски кучета сме констатирали, че тези, които са със силен неуравновесен тип не винаги са агресивни и неудържими. Не малко от тях са темпераментни, но имат спокойно пове-дение. Твърдението ни се подкрепя и от други, по-ранни проучвания. Още през 1952 г. Трошихин пише, че моторната по-движност не винаги е отражение на нервните процеси.

             В нашите проучвания с немски овчарски кучета (1990-1998) сме установили:

        1. Кучета със силен, уравновесен и подвижен тип нервна дейност имат по-голяма стабилност на обменните реакции и по-бързо се приспособяват към различни условия на околната среда. Те имат силно изразени компенсаторни и възстановителни способности.

            2. Кучетата със силен, неуравновесен тип нервна дейност се характеризират със значителни колебания в обменните процеси при покой и рязко изменение при изпадане в невротично състояние.

         3. Кучетата със слаб тип нервна дейност, при въздействие на външни фактори, се характеризират с бавно и трудно приспособяване към новите условия, значителни изменения в обмяната на веществата, развитие на невротично състояние.

            Приспособяването към променящите се условия на средата и обучението на кучето е възможно благодарение на комплекс от рефлекси. Рефлексът (от лат. reflexus - отражение) е реакция на животинския организъм, с която той отговаря на дразнителите, които го атакуват.

            Павлов определя два вида рефлекси - безусловни и условни. Както безусловните, така и условните рефлекси са два типа - прости и сложни.

            Към простите безусловни рефлекси се отнасят дразнители от най-елементарен характер - например присвиване на очите при ярка светлина. Сложните безусловни рефлекси ангажират целия организъм. Най-ярко в поведението на кучето се изразяват следните сложни безусловни рефлекси: хранителен, ориентировъчен, отбранителен, полов. Всички лежат в основата на инстинктите и са необходими за просъ-ществуването на кучето.

            Условни рефлекси са тези, които не са вродени и се обуславят от различни фактори, които възникват в процеса на живот, обучение или поставяне в определени условия. Условните рефлекси не се предават по наследство. За всяко поколение, за всеки индивид те се създават (формират) отново. За да се образува условен рефлекс е необходимо няколко пъти в съчетание да се повторят условни и безусловни дразнители. Времето, през което придобитите форми на поведение престават да се проявяват, се нарича угасване на условния рефлекс. Ако след угасването се предложи сти-мул на кучето, условният рефлекс се възстановява за по-кратко време от това, което е необходимо за неговото първоначално образуване. Процесът на угасване не унищожава първоначалното приучване. Понякога се наблюдава угасване на условен рефлекс като резултат на нервна (оттам и физическа) умора. След почивка угасналата реакция възвръща своята сила. Процесът се нарича спонтанно възстановяване. Многократното приемане на стимули по време на работа може да доведе до понижаване на реактивността. Явлението се нарича хабитуация (привикване). Когато в кучето се е изработила определена реакция към даден стимул, тя може да възникне и при други подобни стимули. Такова явление се нарича генерализация на стимула. То се обяснява с разпространението на възбудни вълни, преминаващи по кората на големите полукълба на мозъка. От гледна точка на съвременните теории за невронния строеж на главния мозък (Thompson, 1965) гореизложеното обяснение за генерализацията на стимула не се приема. Съвременното обяснение на генерализацията е следното: Стимулът за изработване на условен рефлекс се състои от съвкупност от отделни елементи. Например звукът, с който се подава определена команда има тоналност с определена честота, характеризираща се с конкретна интензивност и продължителност. Тези параметри на стимула могат да придобият значение на условни параметри по време на изработване на условния рефлекс.

            Рефлексите трудно могат да бъдат рязко разграничени от сложните форми на поведение. Основателят на съвременната неврофизиология Sherrington (1906) пръв разглежда въпроса как действат рефлексите и как Централната нервна система ги обединява в адаптивно поведение, комбинирайки информацията, получена от различни източници. Често рефлексите се приемат като една от най-простите единици на поведение.

            Всеки дресьор трябва да е запознат със свойствата на условните рефлекси. Те са определящи за всяко едно приучване на кучето към изпълнение на конкретно изискване.