DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Усещания



Вкус


Физическите дразнители за вкуса са химически вещества (най-вече храна), които докосват повърхността на езика и донякъде небцето, фаринкса и ларинкса. Въпреки това обаче усещането за вкус, породено от тези вещества, е силно повлияно от различни други фактори, включително цвят, структура, температура и миризма. (Това обяснява защо маргаринът се оцветява в жълто, а някои плодове се изсушават, преди да се предложат за продажба.) Това, което обикновено се има предвид под “вкус”, е всъщност сложна реакция, включваща и други сетива; възможно е обаче вкусът да се изучава и самостоятелно. Съществуват четири основни вкусови качества: сладко, кисело, солено и горчиво. Бекеши въздейства върху много малки области на езика с различни вещества и установява, че всяка зона реагира предимно на едно от четирите основни усещания. Обикновено действието на храната се разпростира върху цялата повърхност на езика и усещаме комбинации от тези основни вкусове, които могат да изглеждат съвсем различни от всеки отделен основен вкус. Нещо повече: някои вкусове ни влияят по-бавно от други. Например дегустатор може да опише глътка вино като “първоначално плодово, следвано от по-дрезгав, пивък и накрая златен вкус”. Вкусовите луковици съдържат рецепторите за вкус. Съществуват около 9000 такива малки структури, разположени най-вече върху върха на езика, по двете му страни и задната част. Всяка луковица съдържа около дузина отделни вкусови клетки, групирани заедно. Течностите или веществата, разтварящи се в слюнката, влияят върху отделните вкусови клетки и задействат импулси в невроните, прикрепени към всяка луковица. Чрез запис на електрическата активност на отделната клетка е възможно да се определи на кой от четирите основни вкуса тя реагира. Макар че е възможно две клетки в една и съща луковица да са “настроени” за реагиране на различни вкусове, клетките на върха на езика са чувствителни предимно към сладките и солените вкусове, тези по страните на езика - към киселото, а онези в задната част - към горчивото. Тези клетки непрекъснато умират и се заменят, така че на всеки 7 дни разполагаме със съвършено нов набор от клетки. Ако временно загубите част от вкуса си, като си изгорите част от луковиците с горещо кафе, можете да разчитате, че в рамките на 7 дни ще се възстановите, защото разрушените луковици ще бъдат заменени от нови. С възрастта обаче някои от вкусовите луковици умират и не се заменят, така че във вкусовото ни сетиво настъпва необратима промяна.


Обоняние



Основните дразнители за обонянието са носещи се във въздуха молекули, които навлизат в носната ни кухина. За да се създаде усещане за мирис, те трябва да са разтворими във водата или мастите, намиращи се в носната кухина. Макар че много хора са се опитвали да установят категории за мириса, няма общо установена класификационна схема. Един такъв опит представлява системата със седем категории - камфорни, пикантни, етерни, флорални, ментолови, разложени и вкусове на мухъл. Дори и те обаче могат да се раздробят на повече категории. Днес разнообразните класификационни схеми служат най-вече за илюстриране сложността на мирисите.
Обонятелните рецептори са разположени в обонятелния епител. Той се състои от повърхностите, намиращи се дълбоко в носната кухина. Основните рецепторни единици са клетките вътре и под епитела, които изпращат луковиците си заедно с малки реснички в покриващата го лигавица. Именно реакцията на луковиците и ресничките на уловените в лигавицата разтворими молекули задейства нервния импулс. Начинът, по който става действителното кодиране на информацията за мириса обаче, не е добре разбран.
Една от причините за ограничените ни познания за обонятелната система е, че е трудно да се достигнат или да се записва електрическата активност на рецепторните клетки в епитела. Освен това е трудно да се контролира представянето на стимули (носещи се във въздуха разтворими молекули), макар че са правени и много усъвършенствани опити. Движението на въздуха през носната кухина е много сложно. Известно е, че кихането променя формата на кухините, така че през обонятелния епител преминава повече въздух, излагайки го на молекули във въздуха, които стимулират обонянието. Свиването на носната кухина затруднява разтворимите молекули да достигнат до сетивните луковици и затова когато човек е настинал, обонянието му е влошено.
Във вероятно най-голямото изследване, правено някога върху обонянието (Doty et al., 1984), се оценяват обонятелните способности на почти 2000 души на възраст от 5 до 99 години чрез остроумно разработена тестова брошура. Всяка страница от книжката съдържа лента, която, ако се надраска с нокът, създава определен мирис. Изследваните миризми включват тези на фъстъците, кромида, машинното масло, люляка и пицата. Резултатите недвусмислено показват, че обонянието ни намалява драматично с възрастта. То е най-силно между 30- и 60-годишна възраст, след това леко намалява докъм 80 години и после бързо се влошава. В действителност мнозинството от изследваните лица над 80 години практически не показват никакво обоняние. (Това не може да се припише на слабости в паметта, защото изследователите не откриват корелация между обонятелните способности на изследвани лица от третата възраст и резултатите им по стандартен паметов тест.)



Тактилни усещания



Много различни типове физически стимули причиняват усещания в кожата. За научни цели усещането за натиск може да се провокира чрез натискане на върха на косъм върху кожата. Усещане за топлина или студенина може да се предизвика чрез докосване на кожата с малко метално острие с определена температура. Болка може да се предизвиква чрез интензивно прилагане или на натиск, или на стимули с определена температура. (Няма конкретни рецептори за болка - вж. следващата секция.) Чрез разчертаване на малка решетка върху кожата и след това системното прилагане на всеки тип стимули върху всеки квадрат от нея е възможно да се “очертае” кожната чувствителност. Ако в една точка се прилага достатъчно натиск, топлина или студенина, ефектът им ще се разпредели върху по-широка област, така че подобни карти се основават на ниски нива на стимулация. Любопитно свойство на тези чувствителни места е, че стимулацията на студено място с топло метално острие предизвиква усещане за студенина, докато дразненето на топло място със студено острие предизвиква усещане за топлина (това е известно съответно като парадоксален студ или топлина). Много топлата вода ще причини едновременното изпразване на рецепторите за топлина и студенина, произвеждайки усещане за “горещо”. Разбира се, при повечето ситуации се стимулират големи участъци от кожата, така че цели популации от тези точки се стимулират едновременно или в бърза последователност.
Разпределението на чувствителните места варира значително в различните части на тялото. Например върху устните и върховете на пръстите има много повече чувствителни на натиск точки, отколкото на гърба. Фактът може да се демонстрира чрез измерване на това колко отдалечени трябва да бъдат две стимулирани точки, за да забележите, че стимулите са два, а не един. Оказва се, че най-малкото различимо разстояние е повече от 35 пъти по-голямо, когато е на гърба, отколкото ако е на върховете на пръстите.
Невроните в кожата имат най-различни окончания: някои са прикрепени към основата на космите, други имат затворени в капсула окончания, а трети са свободни. Някога се е смятало, че конкретната чувствителност (топлина, студ или болка) се определя от типа нервно окончание. Внимателното изследване на кожната тъкан, идентифицирана като студено, топло или причиняващо болка място обаче, не разкрива някаква последователна връзка между типа нервно окончание и чувствителността. Ясно е, че невроните, прикрепени към корените на космите, обикновено реагират на леко налягане. Хората обаче са чувствителни към лек натиск и в области от кожата, които нямат окосмяване, например устните или върховете на пръстите.
Повечето от кожните усещания, които преживяваме, трябва да се разглеждат като сложни модели стимулация, включващи множество рецепторни системи. Например последователното стимулиране на разположени една до друга точки на натиск създава усещане за гъделичкане.



Усещания за болка



За разлика от другите усещания, всяко от които има собствена сетивна система, болката няма отделни рецептори. По-скоро изглежда, че усещане за болка може да се предизвика чрез интензивна стимулация от почти всеки вид, включително екстремални температури, интензивна светлина или звук, натиск върху кожата или електрошок върху почти всяка част от тялото. Обикновено болка се преживява винаги, когато физическият стимул е достатъчно интензивен, за да причини увреждане на тялото (например подуване на кръвоносните съдове в главата, което може да доведе до главоболие).
Макар да изглежда, че напълно освободеният от болка живот би бил идеален, хората, родени без усещане за болка, обикновено умират млади, защото не осъзнават опасните стимули. Болката често е средство за сигнализиране: тя задейства рефлекси, които отдръпват крайниците ни от опасните стимули, предпазва ни от физически упражнения, докато разтегнатите или увредени мускули не са заздравели, и ни кара да търсим медицинска помощ за зъбобола или болките в корема.
Изглежда, има два различни типа болка. Едната е остра, добре локализирана и “ясна”, а другата - тъпа, дифузна, “дълбока” болка, често описвана като неопределено парене (например главоболието или стомашните болки). Острата болка сякаш е свързана с действието на миелинизирани неврони, които бързо пренасят болковите сигнали до мозъка (например тези, включени в рефлексите на отдръпването). Дълбоките болкови сигнали, от друга страна, изглежда се пренасят до мозъка много по-бавно от по-малки, немиелинизирани неврони.
Важно разграничение съществува и между контролирането на физическото усещане за болка и емоционалната реакция, която тя предизвиква. Например аспиринът или морфинът наистина блокират преживяването на усещането за болка, докато транквилантите - например валиумът - намаляват неприятното качество на болката. Пациентите, приемащи валиум например, често казват, че все още изпитват болка, “но тя просто не ме притеснява толкова много”. Макар че по-голямата част от усещанията за болка са преходни, около един на всеки трима души преживява продължителна или хронична болка през живота си. Това може да се дължи на най-различни заболявания, например проблеми с гръбначния стълб, артрит, мигрена или рак. Контролът на хроничната болка е основен медицински проблем. Аспиринът и досега е най-често използваното лекарство за облекчаване на болката. Точното му физиологично действие все още не е напълно разбрано, но той изглежда забавя производството на простагландини - химикали, които обикновено се освобождават от невроните в точките на интензивна стимулация, (Съществуват и по-силни болкоуспокояващи медикаменти като морфин и други производни на опиума .)



Усещания за положението на тялото



Когато се движите в пространството, тялото ви е повлияно от земното притегляне и инерцията. Мускулите ви постоянно се свиват и отпускат по отношение на тези сили. Например държите тялото си изправено срещу силата на гравитацията или задвижвате ръката си и спирате движението, когато вилицата достигне до чинията. Вземайки предвид броя на действащите съвместно мускули, е наистина изумително това, че можем да поставим вилицата толкова прецизно под няколко грахови зърна, а какво остава за задно салто на тясна греда. Макар че зрението е съществена част от тези процеси, две други системи действат в сътрудничество при подхранването на мозъка с информацията, необходима за изпълнението на тези сложни действия: кинестетичното и вестибуларното усещане.
КИНЕСТЕТИЧНО УСЕЩАНЕ. Сетивните органи в ставите и в мускулите изпращат сигнали към мозъка, които посочват позицията на ставите и степента на напрежение в мускулите. Тези рецептори са отговорни за наблюдаване на позицията на крайниците, когато извършваме съвсем всекидневните действия ходене, сядане или повдигане. Рядка форма на заболяване, наречено tabes dorsalis, ограбва жертвите си от кинестетичното им чувство. Те компенсират, като наблюдават зрително позицията на тялото си, за да могат да ходят. Бавната им, странно провлачена походка е жива илюстрация на значението на кинестетиката. Повечето хора осъзнават значението й само когато временно са лишени от нея: например когато зъболекарят обезболява езика ви с инжекция новокаин и речта ви става завалена или когато кракът ви изтръпне, защото сте седели на него твърде дълго.
ВЕСТИБУЛАРНО УСЕЩАНЕ. Два сетивни органа, разположени близо до охлюва във вътрешното ухо, са отговорни за чувството ни за равновесие. Това са семициркуларните канали и вестибуларните торбички.
Семициркуларните канали са три подобни на пръстен структури, всяка ориентирана в различна плоскост под прав ъгъл една с друга, подобно на трите повърхности, образуващи ъгъла на кутията. Те са пълни с течност, която се движи в каналите, когато се въртят. Движението на течността задвижва малки ресничести клетки и те задействат прикрепените към тях неврони. Всяко телесно движение по специфичен начин влияе върху трите отделни семициркуларни канала и моделът нервна активност сигнализира на мозъка посоката на движение.
Вестибуларните торбички са разположени между охлюва и семициркуларните канали. Те са пълни с подобно на желе вещество, съдържащо малки костици, наречени отолити. Ресничестите клетки, разположени в него, се препъват от земното притегляне върху отолитите, произвеждайки нервни импулси. Макар че семициркуларните канали реагират само на движение или на промени в позата, земното притегляне върху отолитите във вестибуларните торбички непрекъснато сигнализира за положението на главата дори когато тя е неподвижна. Заболяване или инфекция на средното ухо може да доведе до почти постоянно чувство за Vеrtigo (световъртеж), защото тази сигнализираща функция е нарушена. Ударението в тази глава беше върху сетивните системи, които непрекъснато изпращат информация за външния свят и частите от тялото ни към мозъка. Именно там информацията се интегрира и интерпретира. Там топлината, натискът, мирисът и зрителните усещания стават ваше преживяване на прегръдка от майка ви, а моделът от светли и тъмни контури върху ретината се превръща в думите на един роман. Това е процесът на възприятието, към който ще се обърнем в следващата глава.
 
 
От Редактора: Ако разполагате с други интересни материали,моля изпратете ми ги на ana_y@abv.bg
Благодаря Ви! Нека се забавляваме заедно!!!

 


{START_COUNTER}